Онкологията („подутина“ , „слово“ „учение“) е науката, изследваща злокачествените (раковите) образувания при бозайниците.
Тя се занимава с етиологията и патогенезата на туморните процеси, диагностиката, лечението, както и с профилактиката им. Дисциплината онкология е пряко свързана с всички останали медицински науки. Тя има пряка връзка с генетиката, биохимията, молекулярната биология, микробиологията, анатомията, цитологията, хистологията и патологията. Изучаването на раковите образувания се извършва от медицински специалисти с много голяма подготовка в областта на хистологията, биохимията и молекулярната биология. Специалистите по онкология се наричат онколози.
Рак се наричат група от злокачествени туморни заболявания. Във всекидневния език „рак“ е събирателно понятие за множество сродни болести, при които телесни клетки растат неконтролируемо, делят се и изместват и разрушават здравата тъкан.
При рака туморният процес се характеризира с:
- неконтролирано разрастване на неопластичните клетки
- инвазия или проникване в околните структури
- метастазиране по кръвен и/или лимфен път в други органи.
Част от раковите заболявания са лечими когато бъдат диагностицирани навреме.
Специализирани медицински дейности:
- Първично посещение при специалист
- Вторично посещение при специалист
- Z71.2 Консултация, преглед и интерпретация на резултати от изследвания
Безплатно предоставяните медицински услуги по чл.82 от Закона за здравето, и съгласно чл.64а, ал.1 т.3, от ЗЗО
Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
3. стационарна психиатрична помощ;
4. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
5. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. задължително лечение и/или задължителна изолация;
7. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
8. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.