Мигрената е пароксизмално нарушение, характеризиращо се в класическата форма със зрителни и/или сетивни явления при аура, свързана или последвана от едностранно главоболие с гадене и повръщане. Тази дефиниция е задоволителна за “класическата мигрена”, но много по-често протича само с пароксизмално главоболие, като главоболието може да бъде и двустранно. Единствената и най-характерна и постоянна черта е, че тя е пароксизмална, т.е. главоболието настъпва на пристъпи, последвано от свободен интервал.
Епидемиология
Мигрената е честа, засягаща около 10% от населението. При възрастни тя е два пъти по-честа при жените. Налице е силно изразена наследственост – около 90% при класическата мигрена.
Рискови фактори
Началото на страданието обикновено е около пубертета и много по-рядко в средата и края на живота. Мигрената е много по-рядка в детска възраст, макар че цикличното повръщане или прилошаване при пътуване са много чести при деца, които в последствие развиват мигрена. Честотата на пристъпите варира значително, при някои може да бъде до 2-3 пъти седмично, докато други могат да имат само един-два пристъпа през целия си живот. Обикновено пристъпите са един или два в месеца. Те могат да се увеличават по време на менструация и обикновено намаляват по време на бременност. Общата тенденция е намаляване на честотата с увеличаване на възрастта и понякога главоболието изчезва, оставяйки само аурата.
Мигрената може да бъде провокирана от напрегната работа или емоционално свръхнапрежение. Понякога тя може да се дължи на прекомерен сън по време на релаксация, т. нар. weekend-мигрена. Леката черепно-мозъчна травма (ЧМТ) може също да предизвика мигрена, както и силната светлина при някои, или силните миризми. Понякога причина за пристъпите са хранителни продукти като сирене, шоколад, червено вино, кафе и алкохол.
Главоболието
То е най-характерният симптом на мигрената, от където произлиза и името й. Понякога то може да е единствен симптом. Главоболието може да бъде предшествано от продроми, най-честите от които са отпадналост, апатия и глад. Началото може да бъде през деня, но често пристъпът настъпва сутрин при събуждане. Типично за болката е локализацията от едната страна на главата – най-често слепоочието, като постепенно се разпространява и обхваща цялата половина на главата. Най-малкото физическо усилие засилва болката. Макар че обикновено главоболието е едностранно, в някои случаи може да е двустранно и често в края на пристъпа болката може да се локализира в тилната област. Главоболието достига своя максимум до 30-та минута и трае от няколко часа до един-два дни. Облекчава се от сън, макар че пациентите могат да се чувстват уморени или с леко главоболие при събуждане на другия ден. По време на пристъп е на лице гадене, като само в половината от случаите то е придружено от повръщане. Понякога може да има и диария. На лице са фотофобия и фонофобия и пациентите предпочитат тъмни и тихи места. Вазомоторните прояви са доста силни. Лицето е бледо, а крайниците студени. Може да настъпи и конгестия на лицето, конюнктивите и назалната лигавица, често на страната на главоболието. Може да се появи субконюнктивален кръвоизлив или посиняване около очите. Повърхностната темпорална артерия на засегнатата страна може да пулсира явно и някои пациенти получават облекчение чрез притискане на темпоралната или каротидната артерия. Често краят на пристъпа се придружава от полиурия.
Аура на класическата мигрена
Зрителните нарушения са най-честата аура. Обикновено са хомонимни, засягащи съответната половина на двете зрителни полета. Започват като ясно петно близо до центъра или в периферията, което постепенно се разширява, като напредващият ръб показва сцинтилиращи фигури (цветни или ъгловати). Разпространяващата се сцинтилация оставя след себе си област на слепота, тъй че, когато тя стигне до периферията или центъра на зрителното поле, пациентът е вече с хомонимна хемианопсия. Цялото зрително нарушение продължава около 20-30 минути. Нарушението може да бъде под формата на квадрантна анопсия или на макро- и микропсии.
Втората по честота аура са парестезиите. Най-често засягат горния крайник като парестезиите започват от пръстите и постепенно обхващат ръката за около 5 до 20 минути. Проксималната част на ръката е относително пощадена, последователно могат да бъдат засегнати устните, лицето и езикът – както от едната, така и от двете страни. Долният крайник се засяга много рядко. Много редки при мигрената са слуховите халюцинации. Леко изразена слабост на крайника може да настъпи след парестезиите и в много редки случаи може да настъпи и преходна хемипареза (т. нар. хемиплегична мигрена). Афазиите са обикновено от експресивен тип. Пациентите често се оплакват от затруднения в концентрацията на вниманието и може да са дезориентирани за време и място. Характерно за мигренозните пристъпи е бавното разпространение на настъпващите неврологични нарушения, което се дължи на бавното разпространение на кордикалната депресия (около 3 мм. на минута). Щателната анамнеза е от голямо значение при пациенти е аура без главоболие или мигренозни еквиваленти.
Мигренозни варианти
Най-честата форма на мигрена се характеризира само с главоболие, предшествано или придружено от зрителни и сетивни нарушения. Много по-рядко зрителните или сетивни симптоми, двигателната слабост, говорните нарушения могат да настъпят без главоболие. Това са т.нар. мигренозни еквиваленти. При тези пациенти има анамнеза за класическа мигрена, което подпомага диагнозата. Отличителна черта е бавната прогресия на симптоматиката. Разнообразни симптоми, включително епизоди на гадене и повръщане, преходни нарушения на настроението и световъртеж са били приписвани на мигрената.
Усложнения на мигрената
Понякога пациентите могат да бъдат с чести пристъпи или с постоянна аура в продължение на дни. Това е т.нар. мигренозен статус. Дехидратацията и преумората могат да бъдат причина за статуса. В редки случаи на върха на мигренозния статус може да настъпи епилептичен припадък.
Лечение на мигрената
Пациентите се съветват да избягват физическото и умствено претоварване, периоди на безсъние или продължителен сън. Трябва да се отстранят смущения в рефракцията. От значение е и диетата. Трябва да се избягват храни, съдържащи вазоактивни вещества като алкохол, яйца, шоколад, черен дроб, пушени риби, консервирани меса. Противопоказани са вазодилатативни медикаменти и орални контрацептиви.
Медикаментозното лечение се дели на две категории – лечение на пристъпа и профилактика. Повечето пристъпи могат да бъдат овладяни чрез обикновени противовъзпалителни средства (аспирин, парацетамол и др.) в комбинация с антиеметици. Основен момент при лечението е бил ерготаминовият тартарат, който може да бъде приеман през устата, сублингвално, чрез инхалации или интрамускулно. Ерготаминът може да предизвика главоболие при предозиране. Седмичната доза е 2-4 мг. И не трябва да бъде превишавана. Напоследък се прилагат 5НТ1-рецепторни агонисти. Това са лекарствата от групата на триптаните, като най-често употребяваният медикамент е Sumatriptan. Той селективно увеличава каротидната съдова резистенция и по такъв начин противодейства на вазодилатацията, за което се счита, че лежи в основата на заболяването. Той може да бъде прилаган орално или субкутанно. Лечението, с изключение на триптаните, трябва да започва рано с появата на аурата преди главоболието. Повръщането, което е неприятен страничен ефект, може да се повлияе с антиеметици. Пациентите трябва да бъдат в тъмна стая. Профилактиката може да се извършва с много медикаменти – антихистаминови, аспирин. Серотониновият антагонист Pizotifen също е показан. Особено ефективни са бетаблокерите – пропранолол, тимолол, атенолол. Амитриптилин и други трициклични антидепресанти също могат да бъдат от полза, особено при жени в менопауза или пациенти с придружаваща депресия. Напоследък особено внимание се обръща на калциевите антагонисти като нимодипин, флунаризин, верапамил. Пациентите в мигренозен статус трябва да бъдат хоспитализирани за корекция на водноелектролитния баланс. Такива пациенти обикновено се повлияват от стероидна терапия.
Д-р Велина Комарева
„ДКЦ – 1 Добрич” ООД
