Млечната жлеза е сложна, тубулацинозна жлеза. Получава пълно развитие след бременност и кърмене. Има 7-8 големи дяла, всеки от които се дели на 3-4 малки дяла.
Заболеваемостта от карцином на гърдата в България е 55-58 на 100 хиляди, а в САЩ – около 90 на 100 хиляди. В Африка и Азия няма такава висока заболеваемост. Хипотезата за канцерогенезата е следната: колкото една тъкан е по-зряла и върху нея се упражнява канцерогенно въздействие, вероятността за развитие на тумор е по-голяма. Хормоните също са ендогенни карцерогени. Млечната жлеза узрява хистологично след първата бременност и кърмене. Когато една жена роди по-рано, по-малко действат естрогените на незрелия паренхим.
Туморите на млечната жлеза са доброкачествени и злокачествени. Доброкачествени са папилом, аденом на зърното, обикновен аденом, фиброаденом, липом, хамартом.
Злокачествени са карцином, сарком и др. Карциномът на млечната жлеза е най-честият малигнен тумор при жените – 24 % от всички малигноми (всяка 9- та жена). 11% от жените заболяват в хода на живота си от карцином на млечната жлеза. Кривата на заболеваемостта се покачва от 20 до 40 годишна възраст рязко и след това образува плато. Второ покачване се очертава в постменопаузалната фаза.
Карциномът на млечната жлеза е най-честата причина за смърт при жените между 40- и 50 години. Рискови фактори за развитие на рак на млечната жлеза са генетични – в 5%, по-често е при тъмната раса – зависи от начина на хранене – консумацията на липиди и алкохол повишават риска от заболяване. Телесното тегло също повишава риска особено с напредване на възрастта. Ендогенните хормони са също рисков фактор, в смисъл ранна менструация, късна менопауза – след 50 години при нераждали жени, късно първо раждане.
Прилагането на хормонотерапия трябва да се предшества от предходни изследвания за карцином на гърдата и след това да се провежда такава. Някои от доброкачествените заболявания също повишават риска от развитие на карцином на млечната жлеза – такава е пролифериращата фиброкистична болест с атипична хиперплазия. Доказано е, че жени с предходни овариален или ендометриален карцином по-често заболяват от рак на млечната жлеза. Ракът на млечната жлеза се характеризира с дълъг период на развитие. Може да персистира с години. Първата му проява е напипваща се туморна формация. Локализира се най-често в горновъншния квадрант на жлезата като се засягат първо най-близките лимфни възли, а постепенно се обхващат и по-далечни. Това е т. нар. стъпаловидно метастазиране. Далечните метастази при рак на млечната жлеза са в костите, белия дроб, плеврата, черния дроб, надбъбреците, кожата. Формирането на метастатични колонии започва дори и в най-ранния Т 1 стадий, т.е. тумор по-малък от 2 см.
Ракът на млечната жлеза се развива в каналчетата – дуктален или в епитела на лобулите – лобуларен. В зависимост от това дали разрушава или не базалната мембрана на каналчетата бива: неинвазивен и инвазивен. Неинвазивният не метастазира. Инвазивният карцином е най-честият инфилтриращ тумор. Има хрущяловидна плътност с повлекла, в които има вкалцявания и некрози. Рано се фиксира към околните тъкани и метастазира. Има и други видове карциноми: медуларен – рядко се среща и то при млади жени; колоиден (желатинозен) – при възрастни жени – има свръхсекреция на слузни клетки; туболарен – рядък тумор с малки размери и благоприятна прогноза; инвазивен-лобуларен – плътен, добре отграничен от околните тъкани. В 1/5 от случаите се среща и на другата гърда.
Прогностични фактори: Големината на първичният тумор е от голямо значение. Това е най-важният клиничен белег. Най-благоприятна е прогнозата при жени с малки тумори под 0,5 см. Друг белег е състоянието на лимфните възли – ако не са засегнати лимфните възли в аксилите, прогнозата е много добра. Преживяемостта е над 10 години. За прогнозата са от значение хистологичният вид и хормоналният статус. Възрастта също е от значение – под 35 години имат по-лоша прогноза. Проявата на тумора на млечната жлеза е опипваща се неболезнена туморна маса. Кожата около нея се изглажда. Мамилата около нея хлътва или се придърпва. Кожата може да придобие вид на т. нар. портокалова.
Предвид значимостта на заболяването Световната здравна организация препоръчва методи за самоизследване и клинично изследване от специалист. Всяка жена ежемесечно трябва да си преглежда гърдите пред огледало в право и легнало положение. Изследват се и подмишничните зони за увеличени лимфни възли. Този преглед е желателно да се извършва постменопаузално.
Медицинският преглед включва обстойно изследване на двете жлези, мамография, ехография, при необходимост – биопсия с цитологични изследвания. Препоръчва се всяка жена над 20 години да провежда ежемесечно самоизследване на млечните жлези, жените между 20 и 40 години да бъдат изследвани от лекар на всеки 3 години, а над 40 години – всяка година. Между 35 и 40-годишните жени трябва да бъдат подлагани на първична мамография, жените над 50 години – ежегодна мамография, жените с обременена фамилна анамнеза за рак на млечната жлеза и недоносени бремености преди 30 години трябва да бъдат консултирани по-често от лекар и да бъдат мамографирани и преди 50 години.
Навременната диагноза е най-важната предпоставка за ефективност на лечението. А най-важният и навременен метод на изследване е мамографията. Подходящото време за провеждането й е непосредствено след менструацията. Тогава паренхимът на жлезата може да бъде най-добре преценен. Правят се стандартни снимки в лицева и странична проекция. При патологични находки се правят и допълнителни снимки по преценка на рентгенолога. Поради това, че жлезният паренхим задържа ограничено рентгеновите лъчи, снимките се правят с мека техника, а комбинацията от филм – фолийното разстояние е съответно за намаляване лъчевото натоварване.
От известно време на територията на „ДКЦ – І Добрич“ ЕООД работи съвременен мамографичен рентгенов апарат “MAMOMAT ІІ – СИМЕНС”, с възможности за всички необходими изследвания на млечните жлези. Изследват се насочените от специалисти жени, а също и доброволно пожелалите това изследване, без предварително записване. Резултатите се дават веднага. Обслужването се извършва от добре обучени специалисти – рентгенолози с дълъг стаж и придобити специалности и квалифицирани рентгенови лаборанти.
Д-р Димитрина Бакърджиева – рентгенолог
Д-р Маргарита Добревска – акушерогинеколог
„ДКЦ – 1 Добрич” ЕООД
