Мозъчен инсулт – рискови фактори и профилактика

Мозъчно-съдовите заболявания /МСЗ/ са сред най-важните проблеми в здравеопазването в развитите страни.Те се характеризират с висока заболеваемост, болестност и смъртност.

Мозъчният инсулт /МИ/ е клиничен синдром, характеризиращ се с остра загуба на една или повече мозъчни функции в резултат от нарушаване на кръвоснабдяване в определена област на мозъка, продължаващо повече от 24 часа или водещи до смърт.

МИ са два основни вида: исхемични и хеморагични.Най чести /80-85 %/ са исхемичните инсулти .Те се дължат на блокиране на кръвоносния ток в някой от кръвоносните съдове на мозъка, като резултат нервните клетки в определена зона на мозъка умират и тази зона се нарича мозъчен инфаркт. Блокирането на кръвния ток се дължи на тромб или ембол.

Рисковите фактори за исхемичен мозъчен инсулт се разделят на изменяеми /чрез медикаментозно или немедикаментозно влияние/ и неподлежащи на промени.

Към последните се отнасят: възраст, раса, пол, фамилна обремененост.

Изменяемите рискови фактори са:

  1. артериална хипертония
  2. тютюнопушене
  3. захарен диабет
  4. асимптомни каротидни стенози
  5. хиперлипидемии
  6. сърдечни заболявания – миокарден инфаркт, предсърдо мъждене, ритъмни нарушения
  7. наднормено тегло
  8. намалена физическа активност
  9. неправилно хранене
  10. злоупотреба с алкохол и медикаменти

Идентифицирането на рискови фактори при инсулт може да насочи към причините за инсулта и най-подходящото лечение.

Хеморагичните мозъчни инсулти или мозъчните кръвоизливи са 15 %-20% , значително по-редки. Те имат важно значение поради високата смъртност в хода на тяхното протичане – 40-44 % до 30 дни след инцидента.Те представляват директен излив на кръв в мозъчната тъкан в резултат на артериална хипертония, травма, заболявания на кръвта, употреба на кокаин или амфетамини.

Субарахноидният кръвоизлив е последица най-често от разкъсване на аневризма или съдови малформации.

Клинично МИ протичат с огнищна и общо мозъчна симптоматика. Oгнищната симптоматика е загуба на функция и има внезапно начало и максимална изява в началото на инцидента.

Диагноза и лечение

Много е важно ранното диагностициране на заболяването, което дава възможност за по-бързо и целенасочено лечение. При всеки пациент със съмнение за МИ, общопрактикуващият лекар /ОПЛ/ трябва да сигнализира в Центъра са спешна помощ, след което се осъществява консулт с невролог и се предприема необходимото лечение.

Най-доброто лечение на МИ е първичната профилактика, т.е. профилактиката преди получаването на инсулта. Тя намалява риска с 80 % и е насочена към рисковите фактори и асимптомните исхемични нарушения на мозъчното кръвообръщение. За целта е необходимо ОПЛ да идентифицира лицата с рискови фактори и да ги проследява с помощта на кардиолог, ендокринолог и невролог. Мултидисциплинарният подход позволява комплексно лечение и като резултат – снижаване на риска за мозъчен инсулт.

  1. Артериалната хипертония /АХ/ е най-значимият и най-чест рисков фактор. Доказано е, че адекватното лечение на АХ намалява риска от МИ с 42 %.Препоръчва се промяна в начина на живот и антихипертензивна терапия с ацеинхибитори и калциеви антагонисти.
  2. Тютюнопушенето спомага за атерогенезата. Установено е, че спирането в рамките на 1 година намалява риска от ИМИ с 50 %. А след 5 години последният се изравнява с този на непушачите.
  3. Захарния диабет е независим рисков фактор. Периодичните консултации с ендокринолог и адекватното антидиабетно лечение намаляват риска от инсулт.
  4. Асимптомните каротидни стенози /АКС/ изискват периодични неврологични доплерсонографски изследвания и евентуално хирургично лечение при стенози над 60 %; Приложение на тромбоцитни антиагреганти и невропротекция. Величината на риска корелира с процента на стенозата. При стенози над 75 % риска е 5-6 %.
  5. Хиперлипидемия – зависи от концентрацията на холестерола в кръвта; необходима е диета, повишаване на физическата активност, евентуално лечение със статини, понижаващи риска с около 31 %.
  6. Затлъстяване – необходимо е намаляване на телесното тегло, нивата на липидите, кръвната захар.

За намаляване на риска от исхемичен инсулт се препоръчва най-малко 30 минути бързо ходене дневно, намаляване приема на сол под 6 гр. дневно, намаляване приема на наситени мастни киселини и повишаване консумацията на плодове и зеленчуци. Смята се, че увеличаването на физическата активност влияе благоприятно, като води до намаляване стойностите на артериалното налягане, понижаване на телесната маса, увеличаване на HDL и намаляване LDLагрегация.

Важно значение има идентифицирането с асимптомни нарушения на мозъчното кръвообръщение. Тъй като оплакванията са неспецифични: главоболие, несистемен световъртеж, шум в ушите, отслабване на паметта, концентрацията и работоспособност много често те се пропускат. За диагностицирането им важно значение имат ултразвуковите методи за оценка на мозъчния кръвоток в каротидната и вертебро-базиларната система. Доплерсонографското изследване дава възможност за оценка скоростта и посоката на мозъчния кръвоток по магистралните екстракраниални /шийни/ и краниални /вътречерепни/ артерии. Чрез него се диагностицират стенозите по тези артерии, дължащи се на образуването на атеросклеротични плаки по тях, което води до стесняване лумена на съда и оттам недостатъчност на кръвообръщението.

Важно е определянето и степените на стенозата с оглед евентуално препоръчване на неврохирург и назначаване на антиагрегантна терапия.

От няколко месеца “ДКЦ 1-Добрич” ЕООД разполага с нов модерен екстра и транскраниален доплеров апарат на немската фирма DWL-MultiDopPro.

Доплерсонографското изследване е важно с оглед откриването на асимптомни каротидни стенози, които се явяват самостоятелен рисков фактор за мозъчен инсулт. Тяхното диагностициране позволява осъществяването на съответната профилактика и невропротекция.

Независимо от многобройните проучвания и непрекъснатия стремеж за намиране на стандартно и сигурно лечение на инсулта, последният остава една от водещите причини за тежка инвалидизация или смърт. Ето защо добрата практика и провеждането на първична и вторична профилактика на МИ са ключови за намаляване на заболеваемостта и несигурния изход от инсулта.

Д-р Красимир Генов
невролог в “ДКЦ 1-Добрич” ЕООД