Слухопротезирането- съвременен метод да се помогне на хората с трайно увреждане на слуха.
От всички анализатори, слухово-вестибуларният се развива последен във филогенетично отношение. Счита се ,че той е и най-усъвършенстван.Докато зрителният анализатор различава само седем основни цвята, то слуховият възприема безброй звуци в диапазона от 16 до 20 000 херца, освен това той не може да бъде изолиран дори при дълбок сън (за него няма създадени от природата предпазни механични защити, както например при очите са клепачите) т.е. той е в “постоянна бойна готовност”, ако разбира се няма функционални и органични увреждания.
Информацията, която човек получава чрез него служи за опознаване не само на заобикалящата го обективно съществуваща действителност, но е и абсолютно необходима за усвояването на говора (даденост от всички творения на природата само и единствено на човека).Ако не е развит слухово-говорния апарат,то хората не биха могли да бъдат социални субекти.
Адекватният дразнител на слуховия анализатор са звуковите вълни, който представляват механично трептене на телата-твърди,течни и газообразни.Човешкото ухо възприема като звук само малка част от безкрайно възможните механични трептения.Най-ниският тон, който възприема човешкото ухо са 16 двойни трептения (херца) това е долната граница на слуха, а горната достига до 20 000 херца.Тоновете между 16 и 20 000 херца имат 10,5 октави.Зоната на звука под 16 херца се нарича инфразвук, а вълните над 20 000 херца-ултразвук,който има голямо приложение в биологията, физиката и най-вече в медицината.
Отношението на обществото към проблема “глухота и глухонемота” извървява дълъг и противоречив път.Той отразява израстването на човешкото развитие в битов, социален и мисловен аспект. Проследяването, подхода и начина на отношението към хората с увреждания и в частност на такива с увреден слух и говор, дава представа за схващанията и вярванията за съответната епоха.В първобитното общество може да се говори за по-благоприятна позиция на глухите, за разлика от лицата с изявени други физически и психически увреждания.Този дефект в случай, че не е съпътстван с други нарушения се открива в по-късен момент от живота, при което засегнатите получавали своето право на съществуване.В древна Атина Херодот (484 -425 г.пр.н.е.) внушава тенденцията,че “глухият и немият могат да проговорят”, както и психично болните могат да оздравеят, а това е доста прогресивна насока в социализацията на хората с увреждания на слуха и говора.Римляните, наследници на гръцката култура също изучават този проблем, но така или иначе през тази епоха тези хора си остават с нисък социален статус-те нямали право да бъдат войници, търговци, занаятчии и да заемат административни длъжности.В римското законодателство през 1 век от н.е. се дава право на глухите, немите и слепите да бъдат наследници.Това е началото на положителното и социалното признание спрямо тях.
Идеята за изучаване, лечение и социализация на глухите хора, особено на децата в средните векове се считали “за голям грях”.Разпространено било убеждението, че лицата с увреждания на слуха и говора е “Божието наказание” и това ги прави обект на тиранични преследвания от Инквизицията. Данни за положително отношение към хората с увреждане на слуха и говора съществуват и за Източна Европа. Православната църква гледа на тях като “Божии пратеници” и апелира за снизхождение и съчувствие.В Русия през 996 г. се издава Указ, който възлага на епископите да се грижат за глухонемите и недъгавите и осигуряване на тяхното съществуване.Те били обучавани в някои достъпни занаяти, първите опити за социализация на глухите, немите и слепите хора.Разбира се по една или друга причина това не е било съвсем безкористно.
В България според историческите хроники се споменава за лечителската сила на Св.Иван Рилски по отношение на хора с увреден слух, затова обаче няма научни доказателства.До началото на двайсетте години на миналия век, практически у нас не е имало специализирана помощ по ото-рино-ларингология. Заболяванията на ушите, носа и гърлото се лекували от терапевти, а когато се е налагало хирургична интервенция–от хирурзи.Основоположник на ото-рино-ларингологията в България е световно известният специалист по УНГ болести- професор Ст.Белинов-българин, специализирал в различни клиники на западна Европа, който има световен принос в развитието на тази медицинска дисциплина.Именно с негова инициатива и други общественици през 1932г. са организирани два центъра за рехабилитация на слуха и говора в София и Пловдив, които за времето си са били пионери в развитието на слухово-речевото възстановяване на хората с такива проблеми.
Оториноларингологията през последните десетилетия постигна много големи успехи при оперативното и консервативното лечение на лицата с увреден слух.Въпреки това значителен брой от хората страдат от трайно и нелечимо намаление на слуха, затрудняващо в значителна степен слуховото-речево общуване, а при децата развитието на речта и интелекта.Възможността да им се помогне чрез слухопротезиране е най-често последната алтернатива.
По данни на редица научни съобщения статистиката сочи, че в България има тенденция към намаляване броя на хората с увреден слух, това би било оптимистично, ако с лекота може да се игнорира демографския срив у нас или късното диагностициране.Преодоляване на последното е и световен проблем, само ще споменем, че според Американската асоцияция за изследване на хората с увреждания на слуха и говора едва около 40 % от пациентите посещават лекар- специалист по УНГ болести и то в доста късен етап, когато възможностите дори и на съвременната медицина не са толкова големи и като алтернатива си остава слухопротезирането.
Отдавна са търсени средства за подобряване на намаления слух и за осигуряване по-добър начин на чуване и разбиране на речта.При развитието на слухопротезирането могат да се разграничат 2 основни периода.През първият период са били използвани уреди особено разпространени в началото на миналото столетие (слухови тръби, слухови фунии, моно- и бинаурикуларни слухови резонатори и т.н.).Независимо от формата им функционалната им задача била да се получи по-голяма звукова енергия на входа на слуховия анализатор (във външният слухов проход) и по този начин дразнителя да стане надпрагов за намаления слух.Така полученото усилване на звука и в най-добрия случай не може да надхвърли средно 15-20 децибела за говорните честоти.
Вторият период на слухопротезирането настъпва с развитието на електрониката и електроакустиката.Усилването на акустичните дразнители, респективно на речта до нужната надпрагова стойност за намаления слух, става вече не на принципа да се събира повече звукова енергия от околната среда, а тя да се преобразува в електрическа, респективно електрофизиологическа.Електрическата енергия повторно се преобразува в звукови трептения, насочени към вътрешното ухо, но вече с по-голям регулируем в широки граници и честотен диапазон.Усъвършенстването на електроакустичните протези е свързано и с развитието и на електрониката.Масата им заедно с батериите, които са се носили на специален колан се измервала с килограми при първите модели, а съвременните слухови апарати са миниатюрни по размери, понякога с тежест до няколко грама.Не по малка е разликата по отношение на възпроизвеждания звук за адаптация към индивидуалните изисквания на пациента. Целесъобразното използване на възможностите, които предлагат съвременните слухови апарати, за да се получи максимално търсеният ефект при всеки отделен случай изисква много доброто им познаване.
Целта на слухопротезирането е да се подобри или нормализира възможността на слухово-речевата комуникация, този проблем е важен от социална, педагогическа и рехабилитационна гледна точка-отнася се и за дезинвалидизирането на пострадалия индивид, възвръщането му и интегрирането в обществото като негов пълноценен член във всяко едно отношение.
Корегирането на зрението чрез протезиране с очила отдавна е получило добро развитие и масово приложение.В сравнение с него съвременното слухопротезиране очевидно е закъсняло значително.Това е обяснимо с по-късното развитие на електрониката и електроакустиката, както и с много по-комплицираната патофизиология на слухово-вестибуларния анализатор.
Докато в офталмологията чрез протезиране се корегира само нарушената рефракция на зрителния анализатор т.е. само “проводния апрат на окото” , то обект на слухопротезирането значително по-често са болни с увреждания на звукоприемния апарат.Корекцията на слуха с протеза при звукопроводно намаление на слуха, почти не поставя затруднение поради предимно количествени изменения от физиологично-акустичен характер, то при звукоприемното намаление на слуха са налице не само количествени, но и особено подчертани качествени изменения поради засягане на рецепторите и въобще на невро-сензорният апарат на ухото.
Ограничения за слухопротезиране по отношение на възрастта няма.Обект са както децата в най-ранна възраст, работещите и хората в напреднала възраст.Слухопротезирането на последните е успешно в случай, че липсват тежки и необратими изменения на централната нервна система, които да затрудняват и даже да правят невъзможно разбирането на корегираните достъпни за чуване речеви сигнали.Времето на настъпването на увреждането на слуха не може да се противопоставя на проблема слухопротезиране.
Тук трябва да споменем, че към разширените индикации за слухопротезиране могат да бъдат включени и хора, които са с дискретно намаление на слуха за говорните честоти, което в началото се компенсира но за сметка на допълнителното натоварване на слухово-вестибуларната сензорна система, респективно и цялата нервна система и целия организъм.Обикновенно хората не обръщат внимание или не желаят да признаят дори и пред себе си, че недочуват някои думи от речта обаче тези дискретни субективни оплаквания се задълбочават особено при хора с професии, при които предимно се използва слухово-говорния апарат.Ако в най-ранния стадий на тези слухови нарушения не се вземат адекватни мерки и съответното лечение, то тогава в последствие лечението е много трудно, симптоматиката се задълбочава и в последствие единственият начин да се помогне на такива хора е слухопротезирането.
Слухопротезирането е сложна дейност.Изисква задълбочени знания за патофизиологията на трайно намаления слух.Тук трябва да се мисли не с категорията на минимален праг на слуха, а с категорията деформация на слуховото поле и нейната динамика що се отнася до подбирането и нагаждането на подходящ слухов апарат.Целта е да се оптимизира слуховото възприятие т.е.да се постигне най-добро чуване при индивидуалните особености на увредения слух, а чрез слухов тренинг или слухова рехабилитация да се постигне максимално разбиране на чутото.Слухопротезирането е възможно само след подробно аудиометрично изследване на слуховата функция в необходимите параметри.Това единствено е възможно само в специално оборудвани аудиометрични кабини със съответните апарати-аудиометри под контрола на лекар специалист по уши-нос-гърло, който съответно ще прецени какъв слухов апарат да се предпише на съответния пациент.
Накрая бихме предложили на вниманието на читателите една съвременна симптоматика, която все още не е обособена като нозологична единица, но така или иначе е обект на изследване на няколко медицински дисциплини, най-вече отоневрология и офталмология.Става въпрос за тъй наречената “Компютърна вестибулопатия”.Накратко ще споменем последните новости изложени в специализираната литература и биха представлявали интерес за читателите.Обикновено оплакванията на пациентите са типични-след дълготрайна работа с компютър повече от 8-10 часа ежедневно (при младежите компютърни игри, а при възрастните при които професионалните ангажименти го налагат), се появяват ветибуларни нарушения, респективно оплаквания.Те обикновено се изразяват в световъртеж, шум в ушите, неустойчивост на тялото, понякога гадене, замрежване на погледа, общо неразположение.Тези оплаквания обикновено са краткотрайни и преходни, не се нуждаят от лекарска намеса, но могат и да се проявят и като остра вестибуларна криза с разгъната симптоматика, водеща до временна нетрудоспособност и нуждаеща се от лекарска намеса.
Кои са факторите които водят до възникване им?
На първо място дълготрайната работа с компютър създава условия за възникване на оптокинетично дразнене.Известно е несъвършенството на нашето око да възприема движещете се обекти над определена честота като отделни обекти (от такива точки е изграден компютърният образ), тогава окото ги възприема като плавно движещ се образ-това е именно стробоскопичния ефект на чийто принцип е изградено киното.Когато екрана на компютъра е с недостатъчно висока честота на опресняване, трептенията му предизвикват оптокинетично дразнене и от там вестибуларно разстройство по връзката, която съществува между вестибуларните ядра и малко-мозъчния център на оптокинетичния нистагъм (и двете системи използват като ефекторен орган очите).Този ефект се засилва още повече при хора, които имат очни проблеми – най-често астигматизъм.Както е известно на специалистите по оптомоторния път се осъществява най-важния вестибуларен рефлекс-нистагмът.
На второ място трябва да отбележим дълготрайната статична поза при работа с компютър, която води до имобилизиране на шията, а това от своя страна намалява възбудимостта на шийно-лабиринтните рефлекси, които пък определят тонуса на вестибуларната система, затова голямо значение има продължителността на работата с компютър при определена поза.И не на последно място трябва да се отбележи нервно-психическото напрежение при стоенето пред компютър, което обостря вегетативните реакции, а от там и в частност натоварва слухово-весибуларната сензорна система.
По начало работата с компютър е безвредна дейност, когато се спазват определени условия на работа.Тук става въпрос за възникване на вестибуларни нарушения, когато тези условия се нарушават и когато са налице предлазполагащи фактори.Разбира се тези оплаквания за момента засягат не голям процент от съвременните хора, които с удоволствие или по принуда се занимават с този най-съвременен продукт на човешкият гений – компютъра.Уверени сме, че техническата мисъл, както медицинската наука, до 15-20 години ще надминат и най-смелите мечти на писатели – фантасти, медици, философи.Практиката обаче показва, че все пак съществува такъв проблем, който засега е наречен “КОМПЮТЪРНА ВЕСТИБУЛОПАТИЯ”. Наблюденията и изследванията продължават и са на вниманието на специалистите.
Д-р Йордан Николов
специалист УНГ
ДКЦ-1 гр.Добрич
