Вътрешните болести (вътрешната медицина) са основният и най-обширен дял на клиничната медицина, който изучава заболяванията на вътрешните органи и CIMG1877системи, тяхната етиология (причини за възникване), патогенеза (развитие), семиотика (проявяване); класифицирането им в отделни нозологични единици, тяхната диагноза и лекуване.
Вътрешните болести са били основен дял на някогашната единна медицинска наука, от който постепенно се отделили като самостоятелни дисциплини инфекциозните, детските и нервните болести, психиатрията и др.
Историята на науката вътрешни болести е всъщност история на медицинската наука. Преминала през периода на знахарството и храмовата медицина, тя достига в древния Китай до етап на развитие, от който е останало богато наследство, като метода на акупунктурата (иглотерапията), обезболяването с опиати и др. За основоположник на древната медицинска наука се смята Хипократ, който около 400 г. пр. н. е. създава на о. Кос първата школа за обучение на лекари.
Вътрешните болести включват три основни раздела.
Първият раздел е вътрешна пропедевтика. Нейн предмет е изследването на болния.
Вторият раздел е клиника на вътрешните болести. Тя изучава причините за възникване на болестите, тяхното протичане, характерните симптоми, методите за диагностика и основните начини за лекуването им.
Третият раздел е терапия на вътрешните болести. Наименованието терапия произлиза от гръцката дума therapeia – лекуване. В този раздел на вътрешните болести тежестта пада главно върху цялостното лекуване на боледуващия орган или система, както и на засегнатите в по-голяма или по-малка степен други органи и системи.
Терапията използва богат арсенал от лечебни средства: лекарства, химиотерапевтични агенти, имунотерапия, физиотерапия, санаторно-курортно лечение, лечебно хранене, билкотерапия и др.
Специализирани медицински дейности:
- Първично посещение при специалист
- Вторично посещение при специалист
- 96.08 Гастро-дуоденално сондиране
- 89.37 Отчитане показателите на външно дишане
- 90.59 Приготвяне на препарат за изследване на периферна кръв
- 89.52 Електрокардиограма с многоканален ЕКГ апарат с разчитане
- 90.39 Вземане на храчка и назофарингеален секрет за микробиологично и цитологично изследване
- 88.76 Ултразвуково изследване на вътрешни органи
- 89.34 Мануално изследване на ректум
- 96.6 Промивка на катетри и стоми
- 89.39 Определяне на стойността на кръвната захар с глюкомер
- 93.07 Антропометрична оценка на затлъстяването
- 89.05 Оценка на хемодинамични показатели
- 34.04 Плеврална пункция
- 89.29 Оценка за наличие на кръв, белтък, захар, билирубин, уробилиноген и pН в урината, чрез тест ленти
- 04.81 Локално обезболяване
- 57.94 Катетеризация на пикочен мехур
- 89.21 Измерване на диуреза
- Z71.2 Анализ и интерпретация на резултати от изследвания
- 99.99 Симптоматично лечение
- Z13.6 Профилактичните прегледи на лица с повишен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система
Безплатно предоставяните медицински услуги по чл.82 от Закона за здравето, и съгласно чл.64а, ал.1 т.3, от ЗЗО
Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
3. стационарна психиатрична помощ;
4. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
5. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. задължително лечение и/или задължителна изолация;
7. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
8. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.