Психиатрия

Психиатрията е медицинска дисциплина, която се занимава с изучаването на психичните болести – тяхната етиология, патогенеза, клиника, терапия и профилактика. Психичните разстройства се дължат на заболявания на главния мозък, който е материалният носител на психиката изобщо и на човешкото съзнание в частност. За разлика от която и да е соматична клинична дисциплина, психиатрията разглежда човека като единство на неговата личност, като съчетание на телесните особености на организма със социалната значимост на неговите психични функции.

Психиката (синоним на лаическото понятие “душа”) представлява съвкупност от всички психични процеси. У човека обикновено психиката се отъждествява със съзнанието, тъй като по правило психичният живот на човека е съзнателен.

Психичната болест е онази болест на главния мозък, която протича с разстройство на висшата нервна дейност.
Особено подчертана е социалната обусловеност на психичните болести. Тя се изразява в голямото значение на социалната среда за възникването на заболяванията (в редица случаи неблагоприятните обществени условия играят ролята на непосредствен етиологичен фактор), както и за техните прояви.

Психиатрията се дели на обща и специална.
Общата изучава причините, условията за възникване на психичните заболявания, закономерностите на развитие, основните принципи на лечението и профилактиката им. Специалната психиатрия изучава отделните психични заболявания.
Задача на психиатрията е борбата с психичните болести – преди всичко тяхното предотвратяване, а също така и лечението на вече заболелите.

Здравни дейности гарантирани от бюджета на НЗОК и стойността, която заплаща съгласно чл.64а, ал.1,  т.1 и т. 2 от ЗЗО

Специализирани медицински дейности:

  • Първично посещение при  специалист
  • Вторично посещение  при  специалист
  • 94.11 Изследване психичен статус
  • 94.42 Интервю за функциониране в семейството
  • 94.19 Психиатрична експертна оценка
  • Z91.5 Оценка на суициден риск
  • 94.08 Оценка на риск от опасност за болния / околните
  • 94.08 Оценка за задължително лечение
  • 94.42 Интервю с близки на болния
  • 94.25 Проследяване на ефекта от медикаментозното лечение
  • 94.44 Сесия за психосоциална рехабилитация
  • 94.41 Сесия при сексуална дисфункция
  • 94.35 Сесия за кризисна интервенция
  • 94.36 Терапевтична сесия с деца и юноши
  • 94.59 Друга специализирана психиатрична интервенция
  • 94.42 Консултация на родител, емоционално свързани лица или попечител
  • 94.42 Сесия с родител и дете за започване на лечение
  • 94.08 Оценка за развитие и психични функции на дете
  • 94.11 Оценка при малтретиране на дете
  • 94.42 Сесия с родители при дефицитни състояния с оглед насочване към рехабилитационни служби
  • 94.01 Тест за интелигентност
  • 94.02 Тест за познавателни и други психични функции
  • 94.11 Оценка на психологична експертиза
  • 94.19 Психиатрична експертиза
  • Z71.4 Откриване и наблюдение на лица със зависимости
  • Z71.5 Откриване и наблюдение на лица със зависимости

Безплатно предоставяните медицински услуги по чл.82 от Закона за здравето, и съгласно чл.64а, ал.1 т.3, от ЗЗО

Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
3. стационарна психиатрична помощ;
4. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
5. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. задължително лечение и/или задължителна изолация;
7. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
8. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

 

СПЕЦИАЛИСТИ Психиатрия

Д-р Наталия Борисова, договор с НЗОК